Една година!

Да му е честит рожденият ден на блога! И на мен, че си го поддържах цяла една годинка :D Преди точно 365 дни, на тази дата, реших (донякъде наистина спонтанно) да започна нещо свое, свързано с поредицата. Е, не беше много далеч от акъла какво да бъде.

Онези, които са били покрай мен и блога по онова време, навярно ще си спомнят, че в началото замисълът беше съвсем различен. Ставаше дума за популяризиране на два РП форума, чиито линкове доскоро се мъдреха гордо в десния панел, но цялата работа претърпя един доста голям обрат. Няма да се впускам в излишни подробности, ще кажа само, че се радвам за взетото решение (относно блога), а колкото до форумите - и там нещата са повече в "плюс", отколкото "минус". Но както и да е.

И така една година измина, "Спомен за Светлина" излезе и поредицата приключи... но ние не сме с нея. Или аз поне не съм. Вярно, напоследък няма какво толкова ново да се пише и малко сме обеднели откъм новости, но пък и това не е болка за умиране.

Благодаря на онези, които са чели някога, които продължават да четат сега и в бъдеще. Както и на коментаторите. Няма да ви се разсърдя, ако продължавате в този дух :))

Весело лято и нека Светлината грее над вас! Почерпете се с по един ейл (или два, три) за моя сметка.

Ранд и компания празнуват. Елате и вие :))

River of Souls - Preview

От издателство "Tor" бяха така добри да пуснат първата страничка от всеки един от разказите, включени в сборника "Unfettered" (не, че ще придобием кой знае каква представа от десетината редчета), та затова и аз все така любезно предлагам на вашето внимание и въпросния откъс. :)

За онези, които не си спомнят или не знаят, "Unfettered" e антология, списвана от няколко автори, чиято единствена цел е благотворителна. В Интернет може да откриете доста информация за сборника, така че не мисля, че е нужно и тук да пиша излишни подробности.

Относно "River of Souls" (разказът, добавен от името на Робърт Джордан и Брандън Сандерсън) - по предварителна информация знаехме, че това е отпаднала сцена от „Спомен за Светлина“, като решението за това е било взето от Хариет. В едно интервю (не помня къде, не ме питайте), май чрез Dragonmount, преди време бях прочела, че причината за отстраняването на въпросната сцена се корени в това, че в нея се усеща много повече духа на Брандън Сандерсън (ако не и изцяло дори), отколкото в останалата част от последната книга. Дали това е така или просто случващото се в разказа е твърде маловажно на фона на останалия сюжет в AMOL, всеки ще прецени сам за себе си. 

И още нещо - ако някой попадне на сканирана версия на антологията или поне само на разказа на Сандерсън (колко нагло), нека да свирне дружелюбно (още по-нагло :D ). Вярвам, че не само аз ще съм признателна за това. :) Не забравяйте, че, с изключение на предстоящата енциклопедия, това е последното ново късче от Шарката, което ще прочетем някога. 

Ревюта на разказа можете да прочете тук и тук. Първото е на Jason от DM и има спойлерчета, докато второто е на Leigh Butler  и е безопасно, така да се каже.

River of Souls

 Robert Jordan & Brandon Sanderson 

 Bao slipped into the Oneness as he sat with legs crossed, surrounded by darkness.

 During his youthful studies, he had been required to seek the Oneness in the midst of a crashing storm, while being towed on a sled behind a horse, and finally while enduring the pain of a hot coal against his skin. He had once considered that training to be extreme, but life had since required him to find the Oneness during war and agony, during tempests and earthquakes. For today, for this moment, a dark quiet room would do.

 The Oneness was lack of emotion. Bao took all of his feelings— all of his thoughts, all that he was—and pressed them into a single point of darkness in his mind. That darkness consumed the emotion. He felt nothing. He thought nothing. He did not sense satisfaction at this, for there could be no satisfaction in this state. He was the Oneness. That was all.

 The tent flap lifted, allowing in filtered sunlight. Bao opened his eyes. There was no surprise when he saw Mintel. One could not be surprised in the Oneness.

Източник: Tor.com 

Е, това е. Не знам дали ви е събудило любопитството... за мен Бао е далеч по-малко интересна версия на Демандред в сравнение с онова, което бяхме виждали от него в предните книги. На останалите разкази, включени в сборника, също смятам да хвърля по някой поглед... навярно и сред тях за всеки вкус ще има по нещо.

Дано винаги да намирате вода и заслон! Особено през идните два месеца. :))

Изгубени в превода 2: Колелото на Времето

Онези от вас, които са следели блога преди няколко месеца, навярно ще се сетят веднага за какво иде реч. Но все пак да поясня - става дума за един доста изтощителен (според мен) труд, на който самоотвержено се е отдел един от най-върлите фенове на поредицата - LightOne. Това, което е направил (и, вярвам, ще се съгласите, че никак не е била лека въпросната задача), е да сравни оригиналния английски текст на поредицата с българския превод на г-н Русинов. Точно така - паралелно четене на всички книги от 1 до 10, от Пролог до Епилог (където ги има, разбира се). Е, първата книга на практика беше готова отдавна, така че за онези от вас, които са прочели стария файл с разликите, остава само да прегледат още около 150 страници. :))

Колкото до самите разлики... трудно може да се даде оценка преди да се погледне внимателно какво липсва и какво не. Обемът на отрязаните изречения и абзаци в никакъв случай не е малък и може би е по-скоро въпрос на субективизъм до колко нещата (поне по-голямата част от тях) е трябвало да останат или не. На места сцените придобиват съвсем различен смисъл спрямо онова, което е махнато, а понякога пък значението на текста почти не се изменя. Най-големият проблем, според мен, е количеството отрязан материал от „Господарят на Хаоса“, което, по думи на автора на проекта, възлиза на близо четвърт от самата книга. Сами можете да изчислите за какъв брой страници става дума... така че ако си мислите, че сте чели шестичката - помислете пак! :) А за основателна причина толкова много да бъде премахнато аз поне не мога да се сетя. Може би е трябвало да се вместят в определен обем, не знам.

Ето и какво казва самият LightOne:

Преди да се впуснете отново в дебрите на любимата фентъзи поредица „Колелото на Времето”, водени от жаждата да разберете какво е пропуснато, нека да кажа няколко думи като въведение. Този проект го бях запланувал от дълго време. Знаех, че преводът на книгите, като всички останали преводни книги имат разминавания с оригиналния текст, затова исках да задоволя любопитството си, като разбера какви точно са промените. Впоследствие реших, че така и така ще се трепя за оня дето духа, (Jak-o’-the-Wisps в оригинал), то защо да не споделя своя труд и с други фенове на поредицата, които не са чели книгите на английски език. Това не го правя, за да обвинявам  Г-н Русинов или Г-н Тотоманов, чиито труд уважавам заради това, че книгите видяха бял свят на български език чрез тях. Станалото – станало, не може да се върне назад.

Или както казва Лини: „Което не може да се промени, трябва да се изтърпи“. Мъдра жена е тази Лини. :) 

Целият файл със сравнението между превод и оригинал е качен на този линк. На онези от вас, които ще предпочетат да прегледат проекта, им пожелавам приятно четене и да не се ядосват много, ако сметнат, че пропуските са недопустими. :) А иначе моето мнение вече клони към това книгите да се четат в оригинал. Не само „Колелото на Времето“, а по принцип. Трудно е, особено ако човек не е свикнал до такава степен с английския (в случая) език, но само по този начин можем да сме сигурни, че четем даденото произведение такова, каквото е.

Светлината да грее над вас и Създателят да ви пази!